Неповторимият облик на каварненския бряг при пристанището се определя от силуета на платото, което се врязва в морето. Наричат го Чиракман. Изследователите все още водят спорове за произхода на името му. Една от популярните версии е, че „чиракман ” означава „факел”, „светилник”. Това название се свързва с ролята му на ориентир за корабите в морето от дълбока древност. Възможно е на края на носа да е имало фар. За съжаление, при едно от големите земетресения през античността предната част на платото рухва. Така морето поглъща по-голямата част от известното от изворите селище Бизоне. То е създадено през V в. пр. Хр. на мястото на старо тракийско поселение, когато гръцки преселници от Месамбрия (днешния град Несебър) са впечатлени от уютната долина оградена от Чиракман и Чаир бурун. Богатството и разцвета на Бизоне са доказани при археологическите разкопки. Находките – скъпи съдове, великолепни накити, оръжие, луксозни според тогавашните стандарти предмети- които днес могат да се видят в историческия музей на Каварна доказват, че се е търгувало с всички известни центрове на Черно и Средиземно море. За мястото му на важно пристанище в античния свят свидетелстват древните карти, в които Бизоне е поставен между Одесос (Варна) и Калатис (Мангалия). Това е указание, че там корабите могат да пристанат, а търговците да реализират своите стоки.
Най-ранните крепостни стени на Чиракман са построени пред V в. като част от византийската укрепителна система по северозападното черноморско крайбрежие. След присъединяването на района към България, крепостта Чиракман постепенно се превръща в една от най-важните средновековни крепости. Великолепното строителство, чиито останки и днес могат да се видят на платото, огромното количество монети, обширните некрополи, луксозните предмети и изворите провокират специалистите да изкажат предположението, че именно на нос Чиракман се е намирала крепостта Карвуна, която дава името на „карвунската област”, спомената в Дубровнишката грамота на Иван Асен ІІ. Въпреки, че тази теза все още е спорна, този средновековен град е имал изключително важно значение през епохата на Втората българска държава. Със сигурност той е влизал в границите на Добружанското и е бил любимо място на сина на Добротица- Иванко Тертер, което още веднъж наклонява везните към вероятността над пристанището на Каварна да се извисява средновековната Карвуна. В изворите градът се споменава първо като Кариава, Гаварна, Карнава.
На 500 м. западно от челото на Чиракман е открит и най-големия некропол от ХІV-ХVІІ в. Археолозите са проучили 960 гроба, в които се откриват не само уникални гробни дарове-позлатени обеци, бронзови и медни пръстени, дървени гребени с полихромна украса и златна инкрустация, но се регистрират следи от изключително интересни ритуали, свързани с вярванията на хората. Така например това е може би единствения район в България, където масово се срещат доказателства за култа към огъня, като почти във всички погребения са били поставяни кремъци, т.нар. „перунови стрели” или преведено на обикновен език това са оръдията на бог Перун, с които той праща на хората пречистващата сила на огъня. Друг некропол е регистриран на 300 м. западно от късносредновековния. В него е намерено съкровище от 36 сребърни монети на Иван Александър и Михаил (ХІV в.).
Един впечатляващ факт за историята на Чиракман е, че там са намерени над 70 различни вида монети. Освен това през 1902 г. на съседното възвишение е открито голямо златно съкровище. То е съдържало златен венец, златен съд с диаметър около 25 см., върху който е имало изображение на колесници с по три коня и златна статуетка на лъв с дължина около 20 см. Към съкровището принадлежи и комплект от украшения за конска сбруя, между които се откроява начелника, оформен като глава на грифон и украсен с палмети. Съкровището е било изработено в края на ІV в. пр. Хр. и е възможно това да е станало в една от златарските работилници на самия град Бизоне. Във всички случаи то доказва, че там са живели богати тракийски аристократи, чийто великолепни накити тепърва ще бъдат откривани в района на Каварна. Една от най-интересните находки открита на Чиракман е средновековна статуарна композиция изработена от кост и представляваща орел, който е сграбчил в ноктите си лебед.
